goranski

Странджа
Зад кльона

 

Публикуван в National Geographic- България

 

Редакцията на National Geographic- България отличи пътеписа като най-добър за м. октомври.

 

14

 

Странджанското село Сливарово остава зад кльона ( 1-ва гранична зона) до 1989 г. Днес порталът е отворен, но населението драстично намалява, стадата, кошерите и домашните животни- също. Оградата слиза от тук до Резово и докато приморските гранични райони процъфтяват, селата дълбоко в планината са оставени на милостта на Бога, който сякаш по тези места е единственото упование!

 
На юг от Бургас- един различен поглед

 

 

 

_MG_9559

 

 

          Когато преди 6 години съдбата ме доведе на морския бряг изобщо не подозирах, че ще остана да живея тук. Мислех си, че това е едно сезонно назначение, което след четири месеца ще свърши и аз отново ще се върна в София.

 
За мед в Бръшлян

 

 

 

 

 

“При все, че да ядеш мед това е много хубаво нещо, има един миг, точно преди да започнеш да ядеш, който е по- хубав.”


 

 

“Понякога седя и си мисля..., а понякога просто си седя.”

 

 

Из “Мечо Пух”

krushevec

По пътя към Бръшлян

 

 

 

        Ето например аз сега правя точно това, просто си седя в колата и пътувам. Понякога е чудесно просто да си седиш. Дърветата отдавна са оголели, пътят е празен, по клоните и електрическите стълбове около шосето са накацали грабливи птици, а времето е непривично топло за средата на декември. Седя си и пътувам към село Бръшлян, провъзгласено за културната емблема на Странджа. В началото не есента ходих до там и още тогава имах намерение да ви разкажа за него, но нещо все ме спираше. Започвах- триех, започвах- триех. Речта ми се препъваше в избледнели спомени, а странната амалгама от случки и истории от онзи ден се хомогенизира до степен, непозволяваща ми да “претупам” статията. Най- накрая се отказах! Просто не му беше дошло времето.

 
В търсене на Златното руно

 

       Спомняте ли си как митологичният герой Язон и неговите аргонавтите отплаваха с кораба “Арго” към легендарната Колхида в подножието на  Кавказ, за да открият и върнат в Елада Златното руно? Древногръцка митология, обожавам я. В днешната статия ще пътуваме не в подножието на Кавказ. Няма да ходим дори и до Елада, днешна Гърция. Ще се отправим към дебрите на Странджа, за да потърсим “Златното руно”, но за това по- късно. Започвам с феноменалната мисъл на необуздания пътешественик, който никога не спира да се лута из лабиринтите на мисълта, да катери интелектуалните висини, да търси качеството и да изследва ценностите Робърт М. Пърсиг:

 

“Съществуват толкова пътища, колкото отделни души”

 

От Горан Атанасов

 

 

runo

 
Луд човек е Наско

 

         На ден като днешния винаги се питам къде отидоха чистите идеали, духовността, истинските ценности?  Къде са залезите над планините, изгревите над морето, вятърът в тръстиките и капчиците утринна роса?  Всъщност, питам се кои са истинските идеали, коя е духовността, кои са ценности? Вчера един приятел ми каза, че се е върнал от Америка отвратен до мозъка на костите си? Защо бе, Насе?- попитах като последния наивник. Та нали Америка е страната на сбъднатите желания, та нали Америка е пример за демокрация, за толерантност. Нали Америка е тази, която сбъдва мечти!

 
<< Начало < Предишна 1 2 3 Следваща > Край >>

Страница 1 от 3

Анкета

Какво най- много ви допада в сайта?
 

Разклонения: Резерват Северозапад | Владимирово- моето село | Кактус- животът боцка | Безобразия| "Дом Първанови"- почивка в планината | Сайт на Асеновград | Блог за Берковица |

Съдържанието на този сайт е защитено с Криейтив Комънс лиценз и на Вас Ви се позволява да споделяте — да копирате, разпространявате и излъчвате произведението, както и да ремиксирате — да адаптирате произведението, при условие, че посочите авторството на творбата и се позовете на източника. Това в случая означава да признаете, че сте взели материала от Горан Атанасов ИНАЧЕ НЕ МОЖЕ! Кликнете на картинката или на линка под нея за повече информация
Creative Commons License
Криейтив Комънс договор